Изиграх умело съдбата, не зачитах и правилата.. Всичко или нищо си казвах, с всяка стъпка нещо доказвах.. Сам съм бил толкова време, нямам нужда от някой до мен.. И те моля недей да опитваш, по добре е е без мене да свикваш..
Защо ме пак разплака, защо рани душата?! Защо не ме допусна в сърцето си.. ?! Сама съм в тишината, само без теб и чакам.. До лудост да обичам, не спира да боли..
От нищо тръгнах, но се научих, удари и болка получих.. Моят свят вече не е за двама, той е болка, екшън и драма.. Сам съм бил толкова време, нямам нужда от някой до мен.. И те моля недей да опитваш, по добре е е без мене да свикваш..
Нямам нужда от някой до мене.. по добре е без мене да свикваш ! Не, не ти не си за мен.. остави ме.. искам да живея сам..