Пресъхнаха реки, изплакани с очи, за тебе! Обичам те дори, когато ме боли, без смисъл! Но пъзел ли съм аз, да мен строиш така, различна! Не помня нито ден и себе си дори не помня!
Припев: Да ме молиш безсилен, този път не стига! Да съм твоя до друга, този път не мога! Да обичам на сила, без любов да има! Да обичам с тревога, този път не мога!
Ти вярваш, че студа ще мине този път без думи! Но аз съм цяла в плен и твоите лъжи убиват! Повярвай, казваш ти, но искаш вместо мен пустиня! Да стопля твоя ден, а мен да изгори на пепел!
Припев: Да ме молиш безсилен, този път ни стига! Да съм твоя до друга, този път не мога! Да обичам на сила, без любов да има! Да обичам с тревога, този път не мога!
Да ме молиш безсилен, този път ни стига! Да съм твоя до друга, този път не мога! Да обичам на сила, без любов да има! Да обичам с тревога, този път не мога!