Колко време те търся, обикалям страни, градове и пристанища. години се скитам. толкова нощи и толкова дни само тебе сънувам, за теб само питам. неведнъж от отделни твои черти се обърквам, познал ги в лицата край мен. ала бързо разбирам - това не си ти и отново потеглям към теб, уморен. често искам да спра, да падна на колене, но ме спира винаги твоето "не!" ти, измислена моя, нереална любима, със измислено тяло и измислено име. колко много срещи, колко много раздели, колко много самотни и празни недели... колко щастие даром, колко щастие купено, колко малко спечелено и много изгубено... колко много неща, премълчани и скрити, колко много сърца, безцелно разбити... колко много любов, пропиляна без жалост, колко много и дълго задържана ярост... често искам да спра, да падна на колене, но ме спира винаги твоето "не!" ти, действителна моя, некрасива любима, със тъй чуждо тяло и забравено име. кърваво е морето, кърваво е небето, кървава е земята, кървава е тревата, кървава е луната ... от кръвта ти, любима! и, усещаш ли, има, по чаршафите има... и кръвта се разлива, и съвсем като жива ме обвива и сякаш със мене се слива... и къде ли е края? вече нищо не зная. може би е във ада, може би е във рая... често искам да спра, да падна на колене, но ме спира винаги твоето "не!" вечно девствена моя, ненаситна любима, какво още искаш, остави ме на мира!