Сънувах, майко, конник бял, яви ми се от земи далечни, нечувани в нашето село пристигна Момите на мегдана играеха играеха и песни пееха И моето либе там беше снага си бяла кършеше Конникът горд от седлото слезе а все мегдана той пристъпи На дългото хоро хвана се и с мойто либе заигра Той само нея гледаше Ръка й в своята, той държеше коси й нежни милваше и нещо на ухото й шепнеше, шепнеше Сънувах, майко, конник бял, яви ми се от земи далечни, нечувани в нашето село пристигна Той само нея гледаше Ръка й в своята, той държеше коси й нежни милваше и нещо на ухото й шепнеше В съня си, майко, виках, виках нейното име аз повтарях, ала тя към мен не гледаше, мойте думи не чуваше, чуваше ЧУВАШЕЕЕЕ