Извор студен – жива вода [2] - извор, от който няма, няма кой да отпие. [2]
Цвете - с капки роса [2] - цвят, който няма, няма кой да откъсне. [2]
Припев: Един въглен, тихо тлеещ, отдавна спящ, съвсем забравен се запалва и изгаря във мен. Протягам напред ръка, да докосна, без да оскверня живородна светлина.
Хубост неземна, остава скрита. Хубост - за нея, за нея няма очи. [2]
Песен древна – нивга не пята. Песен, за която няма думи. [2]