Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам , остана ми да искам , но да не получавам ! Остана ми да псувам държавата като всички останали да те лъжа в очите и да казвам "Вярвай Ми!"
Бутилката на пода, със себе си пак споря , заключих мислите си в сейф , ама забравих кода. Кажи къде са ония момчета от народа? ..И как да са със мен , щом вече нямат изгода ?! И сам по улицата ходя , вървя по тънък лед. "Къде са всички?!" - питам, но всъщност търся теб. Не ми треа късмет, аз може да няам лев , но имам 300 000 причини да псувам ГЕРБ. Умът на кръстопът е , бъден , докато спят те, чувството за реализъм , обречено на смърт е. Прости ми майко , ако си тръгна утре, но странно чувство на гняв ме изяжда жив отвътре. Нямам нерви за късане , оказа се , че до никъде не съм стигнал от толкова бързане. Но вече няма връщане , само това ми остана. Едни прегръщат ме , други ме псуват на "майка" !
Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам , остана ми да искам , но да не получавам ! Остана ми да псувам държавата като всички останали да те лъжа в очите и да казвам "Вярвай Ми!" .
Очите ми горят целите в пламъци. Значи ли , че духом паднал си , когато сам останал си ?! Или всичко по пътя смачкал си?! Къде видя правда , когато едни живеят в коптори , а други в замъци ?! На сръбски чалги-танци, че за мой трак цакнал си Лъжеш ме или ми викаш "Брат, алчен си!" . Ама това сме ние, за ядене и пиене вадим, а иначе като кучета вием и лаем. Живеем в театър, къде са моите братя?! Забравиха за мен , а аз превърнах се в пясък.. Загубих моя блясък, отнесен бях от вятър.. Остана ми само разкъсано сърце за бартер.! Борба от стойка, но оказвам се в партер. Помислих, че съм на финала, оказах се на старта! Но вече няма връщане , само това ми остана. Едни прегръщат ме , други ме псуват на "майка" !
Пр.: Остана ми да викам , остана ми да бягам , остана ми да искам , но да не получавам ! Остана ми да псувам държавата като всички останали да те лъжа в очите и да казвам "Вярвай Ми!"