Къде сме? (где мы?) Николай - Много ли бързаш за вкъщи? (очень торопишься домой?) Рина - Не много, но исках да се пребера до полунощ (не очень, но хотела вернуться до полуночи) Николай - Сега вече е дванайсет без петнайсет. Рина - Да? Николай - Не се беспокой. Знам един кратък път до хотела ти. Рина - Сигурен ли си? (ты уверен) Николай - Абсолютно съм сигурен Рина - И накъде трябва да вървим? Николай - Оттук, тръгваме по тази улица нагоре, завиваме надясно през едно дворче и там сме на две минути път от хотела. Рина - Тук, там, нагоре, надолу, наляво, надясно - много объркано звучи! Николай - Няма надолу и няма наляво! Знам пътя! Рина - Доверявам ти се. Аз лошо се ориентирам. Николай - Доколкото си спомням, горе трябва да видим една жълта къща. Рина - А после накъде? Николай - После, както казах, заобикаляме къщата отдясно... Рина - Това пред нас не е ли жълтата къща? Николай - Да, тя е. Стигнахме до нея, но дворчето не е надясно, а е наляво. Рина - Да не се изгубим? (мы не потеряемся?) Николай - Няма да се изгубим. Рина - Може би по-добре да питаме някого? Николай - Чакай да излезем на улицата. Рина - Ето, излязохме. И къде сме сега? Николай - Намираме се някъде зад кметството на града. Рина - Наоколо няма жива душа. Николай - признавам, изгубихме се. Рина - Ето един човек идва насам(сюда), нека го попитаме за хотела. Николай - Прощавайте, бихте ли ни казали, как да стигнем до хотел "Чайка". Човекът - виждате ли онова кръстовище? Николай - Това отсреща ли? (напротив) Човекът - Да. Оттам тръгвате надолу по голямата улица и, без да завивате, стигате до самия хотел. Николай - Благодаря! Човекът - няма защо! Рина - Прощавайте, а колко е часът? Човекът - Близо дванайсет и половина. Рина - Дванайсет и трийсет?! Човекът - Да. може би дванайсет и двайсет и осем. Рина - Боже! Когато тръгнахме беше дванайсет без четвърт. Николай - Не, не беше без петнайсет, а без двайст и пет. Рина - Вместо в дванайсет, пребирам се в един. Николай - Ето, хотелът е след онзи завой наляво... Рина - Ето го.