В полунощ събуждат се куклите и започват свойта игра, а навън тихо изгрява луна.
И двамата не спим - аз и оловният войник и на стража бдим пред куклите си от кристал, за да съхраним завинаги в себе си един нощен град, безмълвните улици.
Дали не сънувам, как неусетно държа в ръката си щик. Невероятно, но аз се превръщам в храбър оловен войник.
Припев: Сам вървя по тихите улици сънят избяга от мен тази нощ, а дъждат пак е в косите ми, ти не можеш да разбереш моя свят.
И двамата мълчим - аз и оловният войник, нашите мечти - посипани с кристален прах, но ще продължим да вярваме винаги в един нощен град, безмълвните спомени.
Дали не сънувам, че ти ме прегръщаш със своите нежни ръце. Невероятно, но ти ще събудиш моето оловно сърце.
А може би и аз повярвах, че съм герой от тази приказка, а може би и двама с теб желаехме силно да свърши щастливо тя.