Там, на хълма в лъчисти небеса рубинената кула издигаше снага. Там отдавна живеела сама жестока, но прекрасна красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било зад високото стъкло да застане тя, за да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла да превръща хора във вещи със сърца И ето и аз съм тук в рубинената кула Превърнат съм напук в кристално огледало, в безропотно стъкло.
Но достатъчно било като елмаз и стъкло да се огледа тя, за да я видя аз.
Припев: Без да мога обич да получа аз живея като птица без криле и навярно няма да сполучиш ти, мое сърце.