Свят, разкъсван от граници, мислите превърнати в навици и те сами. Света плаче с мен го прегърни... Гледаме през тъмни очила, виждаме красивото едва-едва, забравихме защо сме и кога.. Аз избрах да бъда птица в небето, можеш ли ти да бъдеш като мен?
Виж ме - мога да съм и във войната без страх! Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как! Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!
Този свят е един, но не за двама, живея в любов и ще оставя онези дни в надеждите изгубени! Виж ме - през границите ще премина, където искам ще отида! Можеш ли ти да бъдеш като мен?
Виж ме - мога да съм и във войната без страх! Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как! Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!
Аз избрах да бъда птица в небето, можеш ли ти да бъдеш всичко това?
Виж ме - мога да съм и във войната без страх! Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как! Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!