Пoследна нощ, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали. Не ме е страх от теб, не искам да остана тук; това което остава да направя пак е да бягам...
За кой ли път аз признавам, че не мога да бъда сам; безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг... Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете защо избягах, защо повярвах...?
Дали дъждът навън или студът във мен е това, което спира моя бяг: оставам тук. Не знам дали страхът, че връщам се отново тук като странник без подслон, загубил своя дом...
За кой ли път аз признавам, че не мога да бъда сам; безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг... Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете защо избягах, защо повярвах...?