Дони: Обади ми се, когато вън светлината се докосне с мрака. Обади ми се дори насън. Аз не искам вече да чакам. Обади ми се, когато в мен вятъра събаря всеки спомен. Обади ми се, но всеки ден в мен праха е все по-огромен.
Припев: Обади ми се, но аз съм тук. Ти си там и твоя свят го няма. Обади ми се ще бъда тук. Нищо, че това е измама.
Обади ми се и пак без звук ще послушаме със теб дъха си. Обади ми се ще бъда тук. И ще бъдеш там със съня си.
Дони: Обади ми се, когато вън светлината се докосне с мрака. Обади ми се дори насън. Аз не искам вече да чакам. Обади ми се, когато в мен вятъра събаря всеки спомен. Обади ми се, но всеки ден в мен праха е все по-огромен.
Припев: Обади ми се, но аз съм тук. Ти си там и твоя свят го няма. Обади ми се ще бъда тук. Нищо, че това е измама.
Обади ми се и пак без звук ще послушаме със теб дъха си. Обади ми се ще бъда тук. И ще бъдеш там със съня си.
Дони: Може би ще угасне земята, Но аз и ти ще открием в мъглата пак тишина, пак тишина.
Двамата: Може би някой ден ще забравим, Всеки спомен зад нас ще оставим, Но не сега, но не сега.