Крум: Не съм познал, излекуван не съм и не съм в теб! Наивно, знам- за последно с мен ела поне!
Емануела: Как е наивно счупеното да лепим! Още те искам, трудно е да мълчим! След любовта празни места стоят! Как не познахме, че ще боли така?
Припев: Нищо не знаеш- върни се веднъж поне да те обичам и да обичаш мен! Нищо не знаеш, ще разбереш от мен! Още ми липсваш, трябва да бъда с теб!
Крум: Не съм познал! Всяка сянка пред мен е част от теб! Загубих те, знам- за последно с мен ела поне!
Емануела: Аз изгубих, ти си мойто второ "Аз"! Да сме щастливи някой не позволи! Ти си избран за мен, както аз за теб! Трябва да тръгвам, но накъде не знам!?
Припев: Нищо не знаеш- върни се веднъж поне да те обичам и да обичаш мен! Нищо не знаеш, ще разбереш от мен! Още ми липсваш, трябва да бъда с теб!
Емануела: Ще ти повтарям, че не съм те предала, след тебе нищо не съм изживяла!
Крум: Бях наивен, че ще мога без теб! Знам, загубих те, но искам с теб!