“ От вълни не безпокойте сложи ли? Да стане вече мръсно, може ли? Какво излиза от устата й? Каквото си помисли 100 пъти! Ела да я поправиш, грешна е! Kaквото пожелае - нейно е! Съгласна ли е с теб на масата? С какво ще и напълниш чашата?
Виж - по пода се търкалят копчета! Към тавана сочат всички токчета! Знам, къде ще си забие ноктите! И няма да й мърдаш повече!
Дълбоко си забиваш погледа! Харесва й да влиза толкова! И бавно спира всяко дишане. Опитай да й следваш ритъма! Докрай ще ти затегне възела! Ела да й запълниш пъзела! И в нея разширявай граници! И само ако спреш - проклет да си!”