Емилия: Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най - много нужда от теб. Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.
Борис Дали: Нали без чувства с теб си лягам само, кажи защо тогава ми е гадно? Когато те заболи, защо с теб ме боли наравно?
Емилия: Съгласни бяхме, никой не обича, а все по - силно на любов прилича и все по - страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев: Емилия: Точно когато казваме "недей да се влюбваш в мене" Борис Дали: Казваме всъщност "обичай ме, не мога без теб" Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти. Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че този път всичко ще бъде наред. Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства. Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия: Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най - много нужда от теб. Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.
Нали разбрахме се когато идвам, сърцето си от мене да не взимам. Когато тръгвам си от теб защо усещам, че се разбива?
Борис Дали: Съгласни бяхме, никой не обича, а все по - силно на любов прилича и все по - страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев: Емилия: Точно когато казваме "недей да се влюбваш в мене" Борис Дали: Казваме всъщност "обичай ме, не мога без теб" Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти. Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че този път всичко ще бъде наред. Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства. Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия: Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най - много нужда от теб. Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.