Разкъсва мълния нощта на две раздира се небето от тъга. Едри капки дъжд с ярост блъскат по прозореца чувам се как сама крещя. Страхът приема форма на кълбо предметите се сливат в едно. Отеква гръм ужасно близо падат счупени стъкла. Бурята влиза у дома.
Няма те, няма те до мене да се сгуша в теб сега и страхът ми да изчезне без следа. А от всякъде ме дебне само черна празнота.Няма те, свърши се с любовта.
Обичаше ме силно, знам това показа ми какво е любовта. Но защо не ми разказа, колко зверски ще боли, щом от мен си отидеш ти.