От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак, там зад тези планини. Нямам татко, майка, ази съм сирак и треперя, ако зима идва Ти, Батак не си чул, аз съм от там помня го страшното клане. Бяхме девет братя, а останах сам, ако ти разкажа страх ще те съвземе.
Ти, помниш ли Батак, помниш ли завинаги клането страшно. Ти, помниш ли Батак, там зад тези планини.
Като ги изклаха, чичо аз видях, с брадва над черния дръвник. А пък ази плачех и ме беше страх, само бачо Пеньо с глас извика и издъхна бачо, а един хайдук, баба ми под стряхата закла. И кръвта потече из нашия капчук мене не заклаха бях тогава малък.
Ти, помниш ли Батак, помниш ли завинаги клането страшно. Ти, помниш ли Батак, там зад тези планини.
Татко ми излезе, от къщата тогаз, стиснал брадвата в ръце. Бяха много те, гръмнаха за в час и куршума татко го уби. Майка ми изкочи, от къде не знам тя над татко зарида. Нея там заклаха с кървав ятаган. За това, съм чичо аз сега сираче.
Ти, помниш ли Батак, помниш ли завинаги клането страшно. Ти, помниш ли Батак, там зад тези планини.
Ти, помниш ли Батак, помниш ли завинаги клането страшно. Ти, помниш ли Батак, там зад тези планини.