Вън вали безпаметно дълго и този мрачен ден, потънал в сън... Не помня откога дъждът навън оплаква света. Ааа. Вече спиш, с очи те изпивам, усмихваш се насън като дете. Искам времето за миг да спре и да си само за мен. За мен.
Припев: Не мога аз безкрайно да те обичам тайно. Крадена любов е просешки живот.
Tръгвай си, той те очаква, там е твоят дом и твоят свят. Ти не търси вина в теб, в нас. По-добре си върви! Върви.
Припев:
Ще запомня твоите устни, как изгарят ме в нощта. Не ме моли да звънна утре- нямам сила за това.