Съборих всички мостове към теб за да не се завърна, внушавах си,че в минало за мен ще те превърна, но те откривам в ням телевизор, в прочетена книга, настигам те без да те гоня и това ме убива.
Припев:/х2/ Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея. Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея. Ти никога няма да знаеш, че душата плаче и стене. Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене.
В тълпа от непознати те познах и се обърнах, защо не те подминах, а се спрях защо изтръпнах? Ненавиждам се толкова слаба ревнива,ранима, мразя целият свят, че те нямам и това ме убива.