И слънцето изгря, слънцето се скри А под него - нищо ново. Ние сме сега нашите мечти, някога преди... Ние сме сега нашите мечти, Но дали сме по-щастливи... Ние сме сега нашите мечти.
Каквото е било, то е и сега, И каквото пак ще бъде. Вече е било, някога преди.
За теб не знам, но аз бях сам Почти през всички тези дни. Дали и Ти за мен не си Живял някога преди?
Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи... Но никой не успя в мен да промени твоите черти.
Гледам се сега, някак отстрани, Времето по мен личи. Всичко се мени, а Ти?
За теб не знам, но аз бях сам Почти през всички тези дни. Дали и Ти за мен не си Живял някога преди?
И никой като Теб... няма като Теб! И аз и ти не сме тук случайно. Няма никой като теб, И аз не съм със Теб случайно...