Припев: (x2) Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак, нощта ме завладява и обгръща ме в мрак и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак и умирам и умирам и умирам само в мрак.
Чувам пак камбанен звън и поглеждам аз навън и виждам пак ковчег и се моля да е сън. Хората умират всеки ден, всеки час, но рани или късно ще умрем и ти, и аз. Времето минава и живота си отива и година след година, то душата ми убива, чувствам как умирам тялото ми как изстива и как душата ми долу в ада се разбива. Излизам аз навън и поглеждам под звездите и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите, и с мъка аз си спомням за отминалите дни, а сега пред мен се виждат само мраморни стени, но просто няма начин да избягам от смъртта, защото идва моя ред и напускам аз света. Спомени нахлуват пак в моята глава, но всички те са с черно тънещи в тъмнина, тънещи в пустота, тънещи във всяко нещо свързващо се със смъртта и цитата вкоченяват и умира радостта, и остава да витае само вечната тъга.
Припев: (x2) Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак, нощта ме завладява и обгръща ме в мрак и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак и умирам и умирам и умирам само в мрак.
Слизам аз надолу по стълбата към ада и вечно ще горя там на дяволската клада. Няма светлина, а не, не виждам светлина, само тъмнина, само черна тъмнина, не искам да умра, а не, не искам да умра, но всичко е така те ме водят към смъртта искам да съм жив, искам вечно да живея и кръвта на всички копелета искам да пролея, но чувам пак камбани и църковен хор запява и виждам пак смъртта и пак кръвта ми се смразява, излизам пак навън и пак поглеждам към небето, но няма ги звездите вече мъртво е небето. И винаги накрая все доброто побеждава, и винаги накрая светлината пак изгрява, но не и този път тука мракът надделява и всичко се обръща, и смъртта ги завладява. Искам да живея, ако трябва ще убивам и само моля се не, не искам да умирам, но душата си усещам тялото ми как напуска и ковчега вече виждам как в земята ми се спуска. Хората се молят и очакват светлината, но отдавна тя е мъртва победи я тъмнината. не, не виждай това т`ва е краят на играта, не, не мислех, че ще свърши всичко долу в тъмнината, това си е така шибани са правилата и всичко свършва гадно, гадно свършва и играта.
Припев: (x2) Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак, нощта ме завладява и обгръща ме в мрак и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак и умирам и умирам и умирам само в мрак.
И добрите си отиват, и добрите се забравят, и добрите свършват долу и във времето остават. затова е без значение дали ще съм с добрите, затова не ме ебе как ще си живея дните. Искам да избия всички копелета гадни и ще ви затрия всички гадове досадни. Знам, че искаш също да ми отнесеш главата знам, че ще ме глътнеш, но и ти си с мен в лайната, всичко свършва тука и живота ме напусна, вече аз съм мъртъв и душата ме напусна и остана да лежи тялото ми на земята, духът ми ще живее вечно там при сатаната. Кофти е да чувствам, че съм долу под земята като можех аз да бъда извисен в небесата, гадно е да виждам как пръстта ме закопала и да чувам бавно как гласовете заглушава, и да зная, че ще бъда вечно роб на самотата, докато расте върху гроба ми тревата. Няма смисъл вече от всички тия простотии, мъртви сме и ще се върнем пак на Вси Свети
Припев: (x3) Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак, нощта ме завладява и обгръща ме в мрак и всичко е в мрак, всичко живо е в мрак и умирам и умирам и умирам само в мрак.
Всичко свършва така, защото някой, този който е горе, този който решава нещата, е създал всички нас, за да живеем, за да живеем в страх, в страх, че ще умрем, в страх че ще умрем, в страх че ще умрем...