2. като си ’одат, ’одат и ’окат, ой, Шопе, Шопе, ’одат и ’окат, че от Витоша по-високо нема, е па нема, нема, е па нема, нема, че от Искаро по-длъбоко нема, е па нема, нема, е па нема, нема. че от Витоша по-високо нема, че от Искаро по-длъбоко нема,
3. Де ги зачула мома Бояна, виком се провикна и на Шопи дума : « Ой, Шопе, Шопе, опако Шопе, како да нема, кога има, има ! Е па има, има, Пирин планина, ой, Шопе, Шопе, Пирин планина, Дунава от Искаро е по-длъбока, ой, Шопе, Шопе, е по-длъбока. »
4. Шопите не чуят, сал едно си знаят, сал едно си знаят, със язико цъкат, със язико цъкат, и главите климат, и главите климат, на Бояна думат : « Пирин е висока, ама е далеко, Дунав е широка, ма не е длъбока ! — Ой Шопе, Шопе, дявол си, Шопе, ой Шопе, Шопе, умен си, Шопе. »