С чий очи сънувам, чий е този лик обречен? Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен. Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна, на лицето ми студено грях в надежда да превърна. Със сърцето ми ще диря път в съдбата непозната нямам майчина закрила, нямам нищо на земята.
Докато намеря утеха в нощите, бягам от себе си потъват ми следите.
С чий очи сънувам, чий е този лик обречен? Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен. Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна, на лицето ми студено грях в надежда да превърна.