Дали за теб съм пак онази същата, кочто ти на колене бе молил, да не поглежда много често слънцето, да не поглежда много често слънцето и да забравя, че сме само двама.
Дали за теб съм пак онази същата, покрила със коси лицето ти и вените от кръв преливащи във струни ги превръщах с болката дали за теб съм пак онази същата.
Пр.:Живот ли е това, аз питах се и любех, недолюбвах времето, а то събираше остатъка от мен за спомен, така променяше лицето ми, че ставах всеки път по-млада, но то се знаеше, че в мен е скрита рана. Останалото, както казват, чака ме, каквото писано е , аз сънувам го, коквото съм изпяла, пяла съм, каквото не изпях, сънувам го, дали за теб съм пак онази същата.