МИСЪЛ СМРАЗЯВАЩА МЕ ОСЕНИ МЪРТЪВ СЪМ ВЕЧЕ ОТ НЯКОЛКО ДНИ ЗАКЛЮЧЕН В КУТИЯ ОТ ГРУБИ ДЪСКИ ИЗГНИЛИ КЛЕПАЧИ ПОКРИВАТ ОЧИ КРЪВТА СЕ СЪСИРВА НА БУЦИ СОЛЕНИ НЕ ЧУВСТВАМ РЪЦЕТЕ СИ - ПРЪСТИ СТУДЕНИ БЕЗСИЛИЕ СМЕСВА СЕ ТИХО СЪС ЗЛОБА НЕМЪРТЪВ, УХАПАН ОТ АДСКА ПРОКОБА
ВНЕЗАПНО ИЗПЛУВА СПОМЕН ЗЛОВЕЩ ЛЪЧИТЕ НА СЛЪНЦЕТО СА КАТО ПЕЩ РАЗТАПЯТ ПЛЪТТА МИ, КЪДЕ ДА СЕ СКРИЯ ОТ СВЕТЛОТО БЯГАМ В КАНАЛИ С ПОМИЯ ГНЯВ МЕ ОБЗЕМА, ГЛАД МЕ РАЗЯЖДА В ТЪМНОТО ЧУВСТВАМ ИЗГАРЯЩА ЖАЖДА ЧЕЛЮСТИ МРЪСНИ В НЕЩО ДА ВПИЯ ВСИЧКАТА КРЪВ НА СВЕТА ДА ИЗПИЯ