Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
„Добър вечер!" - мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.
Мама ме целува - в двете длани,
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце.
Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням, и гологлав.
Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.
Някъде в детинството ми плуват
кучета, волове и жита.
„Добър вечер!" - мама ме целува,
мене ме целува радостта.
Павел Матев
Mariana i Todor Trajchevi еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1