Идва нощта. Прегръдка нежна от твоята за мойта самота. Тръгва нощта към теб, а при мен - събужда се градът.
Гледам пак през прозореца към някой влюбен. Дай ми знак – всеки миг и аз ще се изгубя... Тръгваш ли през моретата на нашите мечти? Идваш ли? Чакам теб в моите мисли.
Но идва нощта. Прегръдка нежна от твоята за мойта самота. Тръгва нощта към теб, а при мен - събужда се градът.
Гледам пак - керемидени дворци и бели гълъби летят... Всяка мисъл е целувка, като за последен път. Ще докосна ли и твоите мисли?
Но идва нощта. Прегръдка нежна от твоята за мойта самота. Тръгва нощта, а при мен - събужда се градът.
Гледам пак през прозореца към някой влюбен. Дай ми знак – всеки миг и аз ще се изгубя...
Но идва нощта. Прегръдка нежна от твоята за мойта самота. Тръгва нощта, а при мен - събужда се градът.
Прегръдка нежна от твоята за мойта самота. Тръгва нощта към теб, а при мен - събужда се градът.