Вчера рано сутринта на вратата ми се чука беше чукане с юмрука точно както чука кукa, както кука тарамбука в ушите ми закука звука, наслука, боклука, който чука взе че се оказа кука! "марш от тука" бяха първите ми думи като станах, на стълбата застанах и за патката се хванах, разтъпчих си краката и се почесох по главата, докато на свинята ръката не спря да блъска по вратата. Бедата, горката, насра се вгащите и се почуди как да избяга! да скочи надолу с главата от 3-тия етаж не му приляга, и вместо при тревата си под кревата да се скрие, по-добре да отваря вратата и бързо куката да убие. в ребрата нож да му забие главата с чук да му пробие, трупа му да прикрие, кръвта му пивка да изпие и след като ръчичките си хубаво измие да се върне във кревата и през глава да се завие! дългите и горещи вечери направо ме разбиват, мисълта ми крият и сяка капка разум ми избиват и веднъж събуди ли се животинската ми злоба съм готов да пратя всяко тъпо копеле във гроба. без да бързам много седнах и очите си притворих, сам със себе си поспорих и отново плана си повторих. след като се наговорих и на господ се помолих, бутилка отворих, вратата отворих и бързо куката съборих. на земята го съборих и започнах да го ритам, да го ритам без да питам, докато не влязох в ритъм. ритах го наляво надясно, отпред назад и отзад напред. даже в ритъма от ритмите написах този стихоплет. от пет без пет та чак до пет и пет ритах куката в ребрата и се правех на поет! аз съм болен Болен БОЛЕН! обаче от написаните рими съм доволен.
Ритах го, ритах го, ритах го в ребрата, докато кръвта му се стичаше надолу по стъпалата. Той започна да ми се моли и в краката ми да лази, отвътре обаче си знаех, че тъпото гадно копеле ме мрази! хванах го за краката и го завлякох в коридора - не исках някой да го види, да лапам пишки във затвора! И за сигурна опора се предпазих от затвора - не разказах преживяването си дори на свойте хора. Движих се по плана, така че прасето в банята прикрих, зех парцала и бързо отидох - кръвта от стълбите изтрих, после пак се върнах при него да пишеме заедно тоя стих и честно казано чак тогава от себе си се отвратих, защото дори за миг не успях да си сваля усмивката, когато разбивах на тъпото копеле тъпата мутра в мивката, отрязох му пагона, отрязох му нашивката, извадих му червата и ги разpпънах на покривкатааа... ИЗЯДОХ МУ ЗНАЧКАТАа И СЕ върнах във кревата!