Припев: Завиждам на пияното защото е пияно, а аз съм още трезвен,а е толкоз рано. За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство, да мога се напия да забравя кво е чувство. Завиждам на китарата с опънатите струни, а на мен опънати са нервите ми гонят луди. Полудявам всеки ден и не мога да забравя, а искам се напия в алкохол, да се одавя.
Когато щастието е празно виж бутилката е пълна и изкачвате нагоре по-невидимата стълба. Виж в чашата ти плуват 800 девици, а в очите ти влажни прескачат токови искрици. Когато потопиш се в алкохола там ти е добре, щот пиян си,кат пияното китарата зове. Неините пищни форми желая да прегърнеш, да я изпразниш от удоволствие преди,да повърнеш. Приятелите ти заминаха толкоз далече, а приятелката ти рече не съм за теб човече. Потъна сам самичък в собствените си сополи и тогава ти разбра,че с никой не ти се говори. Самотата те посрещна в нейната чудна прегръдка, показа ти пътя към чашата и нейната глътка. Осъзна,че най-добрият приятел е алкохолът и се влюби в неговата сила макар да е отрова.
Припев: Завиждам на пияното защото е пияно, а аз съм още трезвен,а е толкоз странно. За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство, да мога се напия да забравя кво е чувство. Завиждам на китарата с опънатите струни, а на мен опънати са нервите ми гонят луди. Полудявам всеки ден и не мога да забравя, а искам се напия в алкохол, да се одавя.
Не вярваш ти на хората защото са измамници и се срещаш по-принуда,по-поводи и по-празници. Говорят ти някви глупости,а ти им се усмихваш, задушаваш се в себе си и себе си поттискаш. И бармана превръща се в твоя проповедник да, а чашата пред тебе ти шепне библейските слова. Изпиваш още едно,а след него още две и пиян, като прасе се чувстваш ти така добре. И знаеш,че на другия ден си на работа отново ще си играеш с твоя член на голо с ръката соло. Вместо да попива спермата ти някоя слива, в хавлия ще я бършеш и избърсана щи изтива. И искаш да си пиян щото те е срам от това в което се превърна "Алкохолен капитан" И поглеждаш през бинокъла и виждаш остров там, където кораба те води и оставаш вечно сам.
Припев: Завиждам на пияното защото е пияно, а аз съм още трезвен,а е толкоз рано. За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство, да мога се напия да забравя кво е чувство. Завиждам на китарата с опънатите струни, а на мен опънати са нервите ми гонят луди. Полудявам всеки ден и не мога да забравя, а искам се напия в алкохол, да се одавя.