И сякаш стана за секунди - не разбрах как чувството забравено събуди.. Душата пита пак любов ли е, за да я тика, а сърцето ми след теб вика ли, вика. Потънал в мисли като шепот съм отнесен, можеш да кажеш на всички, че това е твойта песен. И не е нужно някой другия да гони, няма смисъл римите ми да са сложни. Животът ми без теб е като музика без ноти, т'ва което искам да ти кажа е със думи прости. Не мислих, че ще ми се случи, но пък стана - обичам да съм с тебе, мразя времето като те няма. Помня първо казваше ми, че ме мразиш, после не че ме ревнуваш, а се дразниш. И нека щастие на заем да не взимаме, всичко почна със: "Дали ще може да се снимаме?"
Знам без теб не мога... искам пак да виждам твоите очи... знаеш, че аз знам - без теб не мога... аз съм тук сега... къде си ти?
И пеейки за тебе се усмихвам, щастлив да разбера, че пак обичам. Доволен съм,че си с мен и че те има - като цвят красив на фон на сивата картина. И до край за любовта ти ще се боря. Вечер, вече не за мен, за теб се моля. Миналото - минало, а бъдещето е посока, поне веднъж нека съдбата дa не е жестока, защото нямам сили, вече ми омръзна и ако ти не го направиш,аз няма да си тръгна. И зная хората не вярват просто в думи - не устата, моля те, сърцето чуй ми! Дори и да сме заедно от малко време щастливите сълзи в очите са за тебе. и нека спомени на заем да не взимаме всичко почна със: "Дали ще може да се снимаме?"
Знам без теб не мога... искам пак да виждам твоите очи... знаеш, че аз знам - без теб не мога... аз съм тук сега...къде си ти?