Еех, Йовано, Йованке... И аз те дома чекам...дома да ми дойдеш... А ти не довадяш, душо...Сърце мое, Йовано... А те чекам, Йовано, песен да ми изпееш, како майка сина имала. Се що син иская - се му майка давала, а син - болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как са разцъфтели бахчите. Разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как и аз по мръкло лутам. Ноч ме пие, месечина ме пие. Нища ми ни е. Здрав съм, а болен. Е те за туй те чекам, Йовано, дома да ми дойдеш, а ти не довадяш, душо. Сърце мое, Йовано...Йовано...Йовано...ееех...
Йовано, Йованке, край Вардаро седиш мори бело платно белиш, бело платно белиш мори се нагоре гледаш.
Йовано, Йованке, аз те тебе чекам мори дома да ми дойдеш, а ти не довагяш душо, сърце мое Йованке.
Йовано, Йованке, твоята майка мори тебе не те пуща кай мене да дойдеш мори сърце мое, Йованке.