Неотменимо свечерява Нощ с ярки краски Годината се смалява Сред ледените ласки… Времето се слива… Бледи думи, снежни Сякаш в миг – единствен и последен…
Събуждам се внезапно За всичко веч е късно Вратата – закована Изглежда – изход няма…
Декември идва в бяло Като живота късен Спомени и радост Глутници разкъсват…
Небето бавно слиза С омаяни снежинки Над сивите ми грижи Над черните градини… Мълчание от скреж Пламъкът танцува Сякаш в миг – единствен и последен…
Гаснат вече – синьо, златно… Сърцето чезне в преспи сняг… Звездите падат... като рояк Магия зимна… ме окова…