Все повтаряше ми мама,
че с късмет съм се родила.
Но късмета все го няма,
туй е мойта орисия.
Да изглеждам аз щастлива
и богата, и красива,
но какво ми е в душата,
във душата ми, горката -
ех, мамо! - само аз си зная, само!
Де не ходих по земята
аз късмета си да диря.
Род се, мамо, не избира,
нито род, нито родина.
И не мога, мила мамо,
да живея аз сред чужди.
Свят широк, пътеки много,
но една от тях ме връща,
ех, мамо! - пак във бащината къща!
Но нали съм жива, здрава,
аз живея със надежда,
че от нейде долетяла
там на жицата е спряла,
ех, мамо! - мойта лястовица бяла!
Rosica Kirilova еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 2