Орелски криля как да си метнех и в наши стърни да си прелетнех! На наши места я да си идам, да видам Стамбол, Кукуш да видам;
Ако как овде сънце ме стретит, ако пак мрачно сънцето светит, на път далечни я ке се стегнам и в други стърни ке си побегнам, където сънцето светло угревят, къде небото дзвезди посевят.
Овде йе мрачно и мрак м' обвива и темна мъгла земя покрива; околу мъгли и мразой земни, а в гръди студой и мисли темни. Не, я не можам овде да седам! Не, я не можам мразой да гледам!
Дайте ми криля я да си метнам и в наши стърни да си прелетнам. На наши места я да си ндам, да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо по сърце в кавал да свирам, сънце да зайдвит, я да умирам. Дайте ми криля я да си метнам и в наши стърни да си прелетнам.