Устата: Чух за теб и те забравих, но те видях и те запомних. Преживях те, но се върнах, за да остана!
Софи Маринова: Чакам те. Целуни ме на събуждане, открадни ме на разсънване, носи ме и не казвай ми къде! Гледай ме, с очите си пробивай ме, съблечи и убивай ме! Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата: Най-важното нещо в живота е не какво имаш, не колко имаш, а кого имаш!
Софи Маринова: Ти си моите следи гореши, от хиляда разтопени свещи, огън във кръвта. Помогни ми, загаси ме! Аз съм чашата, която чупиш, и коприната, която късаш. Моля те, ела преди края на нощта! Времето ще спре, сърцето ми ще спре, земята ще почака. Вземи ме бързо и със мен избягай!
Припев: Чакам те. Целуни ме на събуждане, открадни ме на разсънване, носи ме и не казвай ми къде! Гледай ме, със очите си пробивай ме, съблечи или убивай ме! Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата: Аз и ти, следи от целувки, неразделни като две обувки. Дори да грешка си, ще те повторя. За да бъда с тебе, мога даже с Бог да споря. Дай ми любов, такава, дето значи, все едно ше газиме машина на Хитачи и претърсва дълбоко сърцето ми, чак до дъното, до греховете ми! Нямаш ангели, но аз съм ти присъда. Твоят ден, твоят сън мога да ти бъда. И накрая, ако вместо в Рая сме на кладата, нека да горим, но само двамата!
Софи Маринова: Времето ще спре, сърцето ми ще спре, земята ще почака. Вземи ме бързо и със мен избягай!
Припев: Чакам те. Целуни ме на събуждане! Открадни ме на разсънване! Носи ме и не казвай никъде! Гледай ме, със очите си пробивай ме! Съблечи или убивай ме! Отнесени от вихъра със тебе сме.
Устата: Безвкусни, безцветни, безлични, бездомни. Без теб така минават дните ми, а за нощите не помня.
Припев: Чакам те. Целуни ме на събуждане, открадни ме на разсънване, носи ме и не казвай никъде! Гледай ме, със очите си пробивай ме, съблечи или убивай ме! Отнесени от вихъра със тебе сме.