Отвори си очите, сърцето и кажи какво вижда, загърбвам всичко и продължавам с усмивка, да вървя напред напред, без да спирам и да се обръщам, негативи в позитиви, пак успявам да превръщам. И прегръщам си съдбата, научих се да побеждавам, и след всеки един пирон, болката да ме калява, да се изправям всеки път, дори когато падам, стиснал в ръце юмруци сега отново се изправям. И вървя напред, назад не мисля да се връщам, лириката ме топли, а музиката е мойта къща, мойта крепост, моят-твоят рай, нашата история, мечтите в реалност стават, само не спирай да се бориш. Вървиш смело напред, пътят е винаги нагоре, граница да е небето, а земята твоят корен, от който черпиш сили и никога не се предаваш, и доброто в сърцето във всеки да поставяш.
С теб нали, имаме безброй мечти, а къде си ти, нима всичко се промени. Ти изчезна така, беше слънце през нощта, кажи къде си сега, без теб не вярвам в любовта..
Сега зрънцето надежда, заражда нов живот в мене, след всеки залез идва мрак, а утре нов ден е, в който слънцето си, луната също и всички други, всички сме едни и същи в свят на еднакво луди, а небето не е граница, моята е по-далече, в мене има сила, вяра в това, че мога вече, да се справя сам, да постигна всички цели, с усмивката широка към безкрайните предели. Сега аз вярвам в тебе, а ти вярваш ли в мене? Дори и да изгубиш, утре знай нов ден е, ти роден си победител, само трябва да си вярваш и всеки път когато падаш да се изправяш. Вървиш смело напред, пътят е винаги нагоре, граница да е небето, а земята твоят корен, от който черпиш сили и никога не се предаваш, и доброто в сърцето във всеки да поставяш.
С теб нали, имаме безброй мечти, а къде си ти, нима всичко се промени. Ти изчезна така, беше слънце през нощта, кажи къде си сега, без теб не вярвам в любовта..