Полегнала е Тудора, мома Тудоро, Тудоро, под дърво, под маслиново, мома Тудоро, Тудоро.
Повея ветрец горнинец, мома Тудоро, Тудоро, откърши клонка маслина, мома Тудоро, Тудоро, че си Тудора събуди, мома Тудоро, Тудоро.
А тя му се люто сърди, мома Тудоро, Тудоро, "Ветре ле, ненавейнико, мома Тудоро, Тудоро, сега ли найде да вееш!" мома Тудоро, Тудоро.
"Сладка си съня сънувах, мома Тудоро, Тудоро, че ми дошло първо либе, мома Тудоро, Тудоро, и донесло пъстра китка, мома Тудоро, Тудоро. И донесло пъстра китка, мома Тудоро, Тудоро, а на китка златен пръстен!" мома Тудоро, Тудоро.