Нямаше още никакви хора около кафенето \"Кристал\", късите рокли бяха на мода - Емил Димитров едва беше запял: (Арлекино, Арлекино) Ей, синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ, Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош (под дъжда, който чука в листата) С него тогава горяхме от обич, Лили пееше \"малка съм аз...\", а на Витоша облаци нови се прегръщаха, сякаш над нас. Коста Цонев тогава пред всички обяви \"микрофона е ваш\" и излезе Богдана самичка и и запя \"нон се риен...\". Зеленеоко момиче откри за Боян колко много неща са красиви, а пък Годжунов, така и до днес не разбра, че и розите май са бодливи. А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина, Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва - (аз съм само един юноша весел) Ей, още очаква Мишо Мария на булеварда, под кестен висок, вятърът свири, сякаш с фуния, песен из филма \"Козият рог\" - (на - на - на на на, на - на - на на на на) Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди, а от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден. Нямаше група Сигнал и каскади, импресариа и \"Може би\", Маргарита успя да запази своя устерм за по-късни дни. Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана експрес, нито на Васко кой, кой да му каже - Тодор Колев го нямаше даже. (Отвори ми, нося тишина) ти ди ди, ти ди ди ти ди ди да.
Гуру Песен