От гроба си излизам всички хора да поробя! По ръба на бездни ходя и цяла нощ да соля, няма да усетя никаква умора, аз така и си говоря, само дай да споря - викай ми кошмар от гардероба! Мъдър като Буда всяка моя дума влиза в твоята кратуна, заразявайки я с чума! Губиш ума и дума, когато като Akuma ти Hadouken наддам стабилна сума! 500 зъби като акула без уплаха влизам във атака, тъмната ми дарба идва от дълбините на душата. Заради нещата, които ти излизат от устата, ти се смееме аз и мойте братя. Ще се борим във войната свята, нека става тежко, не ме е страх! Ти си смешко, а след мен оставаш само прах! Чу ли ме, пендехо, чупя ти вратлето крехко! Няма нищо смешно!
Припев: (х2)
За живота си се бориш всеки ден във тази кал, даже ти не знаеш как си оцелял сред опростял народ - типаж закоравял, нередности видял и осъзнал. Вече няма жал!
Няма милост за позьори, у дома сме си като в затвори. Проговори някой и ковчегът се затвори, но така се процедира - като гилотина ако трябва и през теб ще мина! Сива мъничка картина - казва се реалност. Психиката ми е във опасност, ти си тревопасно и не ти е ясно, че чудовище ужасно съм и става много тясно! Идвам като ураган 9-ти дан по редене! Нека някой се опита нещо да ми вземе, нула време и вече под земята дреме! Избрани се родихме и избрани ще умреме! Чук във твойто теме - аз съм безпощаден, много гладен, от легенди съм изваден. Пред трудностите на живота бях изправен и се справих, гордост и умение нарамих и започнах да се боря срещу всички хора, които искаха да се поробя!
Припев: (х2)
За живота си се бориш всеки ден във тази кал, даже ти не знаеш как си оцелял сред опростял народ - типаж закоравял, нередности видял и осъзнал. Вече няма жал!