Нищо не знам не искам и да чувам за мъдростта ти и нищо да не знам, знае любовта ми
Намирам за безсмислено лутането в хиляди посоки за да разбера дали съм прав аз просто питам Йоко говоря ти за доверие, вяра, болест и тревога и за бога, не знаят че не дават и затова не могат всеки сам избира своите дали да си щастлив или да те хване ебе тебе кой те пожелавам ви повече съкровища и по-малко от умниците с многото становища Учат на борба, илюзия, заблуда във вечните избирам да загубя сърцето не се бори и не побеждава той е тук заради теб и защото си такава и не да тлее, а да се възпламенява и където няма повече там да продължава един мощен тласък от спомени и ноти един нощен блясък на пълни обороти нека ме облеят и вълните и звездите нека ми се смеят, ама всички до насита
Нищо не знам не искам и да чувам за мъдростта ти и нищо да не знам, знае любовта ми
В един такъв момент ти си винаги до мен променена до такава степен че да те позная винаги сърцето ти чувства в лирики душата ти не търпи критики и само аз си знам какво ме връща любовта към него и към нея е една и съща карат ме да нанана да съм мила и добра повече от всякога съм жива ако съм ти крива нека пък да съм ти крива Кой? Кога? Къде? Защо? Какво е правил за кого? Не се меси. По своя път върви, върви. Има много да научим, в много хора да се влюбим Много стъпки да направим и много мисли да забравим
Нищо не знам не искам и да чувам за мъдростта ти и нищо да не знам, знае любовта ми