Вървя... по твойте стъпки, аз вървя и търся някаква следа останала от любовта . Една самотна сянка в(ъв) нощта ми прави днес компания и с моят глас крещи сега.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. Любовта е отворена рана, като огън изгаря ме тя.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. По-добре нека нищо да няма, да не страдаме след това.
Вървя... по твойта улица, вървя, но път без изход е това, на никъде не води тя. Една самотна сянка в(ъв) нощта пред моя дом стои сега и се прощава с любовта.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. Любовта е отворена рана, като огън изгаря ме тя.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. По-добре нека нищо да няма, да не страдаме след това.
Каквото и да правя не мога да забравя, душата ме изгаря, сърцето ме предава, не спира да повтаря, че иска пак да срещне любовта.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. Любовта е отворена рана, като огън изгаря ме тя.
Всяка клетва е жестока измама, всяка нежност крие удар в гърба. По-добре нека нищо да няма, да не страдаме след това.