- Влюбен съм до уши, робувам на две очи. Тя ума ми открадна, каква жена фатална!
- Ела при мен! - Кой от нас? - Точно ти. - Аз? - Аз? - Аз? Дано да бъда аз късметлията! - Харесвам те... - Кой от нас? - Точно теб. - Мен? - Мен? - Мен? Тя мен избра си, хайде вървете си!
Припев: - Мъже, мъже, мъже колко наивни сте! Командвам ви наред като диригент. - Ами?! - Следите всеки жест и всяка моя дума и щом подам ви тон запявате във хор. Раз, два и: - Вярно е, права си! След тебе ще вървим, но хванем ли те знай, с вълшебството ти край! - Амиии?! - Наивни са жените щом им свалиш звездите. Те после цял живот те гледат като бог! Така е знай! - Не! Командвам аз парада! - Но някой друг път! - И пак над вас ще властвам. - Но някой друг път! - На бас! - На бас! - Ще съм отгоре аз! Каква игра на любовта, все някой иска да е над другия! Каква игра на любовта, все някой иска да тропа с крак!
Припев:
Каква игра на любовта, все някой иска да тропа с крак!