Как искам пак ти да ме прегърнеш сред тези мраморни цветя. Душата ми в пропаст ще обърнеш над мен ще мине песента. Но ти недей, недей да се страхуваш умира всичко, не и любовта.
Припев: Ти ела на гроба ми виж цветята мраморни. С две сълзи отронени, с две сълзи ги напои.
Не се мъчи ти няма да ме върнеш заровила ръцете си в пръстта. Ела при мен аз вечно ще те чакам, дори ми каза с тебе ще умра. И ще намерим зная, зная дом във вечността.