Не ме е страх от силните светкавици в нощта. Не ме е страх, че тази нощ отново съм сама. Не, не ме е страх, че може да си с друга ти сега. Не, не ме е страх. Отдавна свикнах така.
Страх ме е от самата себе си, от това, че за мене всичко си. И каквото и да ми причиниш, правото над сърцето ми държиш. Стах ме е, че след твоите лъжи още повече искам с мен да си. И сълзи от очите да валят, теб ще гледат пак, без да те винят.
Не ме е страх, лъжите ти да падат като гръм. Не ме е страх, че всичко е като кошмарен сън. Не, не ме е страх, че може да си с друга ти сега. Не, не ме е страх. Отдавна свикнах така.
Страх ме е от самата себе си, от това, че за мене всичко си. И каквото и да ми причиниш, правото над сърцето ми държиш. Стах ме е, че след твоите лъжи още повече искам с мен да си. И сълзи от очите да валят, теб ще гледат пак, без да те винят.
Страх ме е от самата себе си, от това, че за мене всичко си. И каквото и да ми причиниш, правото над сърцето ми държиш. Стах ме е, че след твоите лъжи още повече искам с мен да си. И сълзи от очите да валят, теб ще гледат пак, без да те винят.