Нощта е дошла за да заспя до теб! Отново иска тя да ме убие, започва с болката, когато гледам в теб! И ще ми спре дъха ако те имам! Ще кара тялото да търси твоето, и моето минало да се изтрие! Но нямам бъдеще да съм обичана от теб никога, защото крия!
Нека не живея дълго, ще се съглася в замяна на това, да имам любовта! Но това не ти го казвам и боли така .. Не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Нека не живея дълго, ще се съглася в замяна на това, да имам любовта! Но това не ти го казвам и на ум крещя, не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Не мога утрото да спирам повече! Но казвам другото а не обичам! Нощта притискаме да бъде искрена! Защо не виждаше в мен всичко! Ще кара тялото да търси твоето! И моето минало да се изтрие! Но нямам бъдеще да съм обичана от тебе защото крия!
Нека не живея дълго, ще се съглася в замяна на това, да имам любовта! Но това не ти го казвам и боли така .. Не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Нека не живея дълго, ще се съглася в замяна на това, да имам любовта! Но това не ти го казвам и на ум крещя, не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!