Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък – късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля, кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл – всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада – кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.