Улицата, на която съм израстнал и живял се спуска стръмно от затвора и свършва в мръсния канал. Има 7-8 кръчми, дето всичките пари смело влагаше баща ми, за да порка до зори.
Вечер дълго не заспивах, а свит във мрака слушах как съседът биеше жена си, оперирана от рак
Не мечтаех да съм лекар, инженер и премиер, но поне да спя на меко, исках хляб, а не хайвер.
Първото момиче трудно се нави да тръгне с мен - аз вървях до нея гузно безпаричен и смутен.
Ето улицата дето съм израстнал и живял - ще тръгна бавно от пандиза и свърша в мръсния канал....