Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки. За теб в жарта ше стъпа. Наследници сме преки на Аспарух и Крум душата ми пристава. Където и да съм, кръвта вода не става. За назе кой умрял е, аз винаги ще помня. България Граал е, а скита се бездомна. До теб оставам буден в кошмара на пророка. Живота ми е труден, но усмивката широка.
На листа правя татус с перото на Паисий. Юнак или еничар, от тебе сам зависи. Какъв е плана впит, за да не се опълчиш, да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш. Кажи ми кой те мъти "Политрико" депутата? Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата. Родила "Майстора" художник и милиони афродити, сега от твотите рожби стават хермафродити. Пиявици са впити, горите ти сечат се. Пияниците скрити в дявола кълнат се. Под расото ченге си, а искаш моята вяра. Към хора като теб поливам думите със сяра. Изтича бавно мозък от раната кървяща. За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта. За тебе мила майко ранен байрака вдигам. За твоите обятия аз цял живот "умирам"!
Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки. За теб в жарта ше стъпа, наследници сме преки на Аспарух и Крум душата ми пристава. Където и да съм, кръвта вода не става. За назе кой умрял е, аз винаги ще помня. България Граал е, а скита се бездомна. До теб оставам буден в кошмара на пророка. Живота ми е труден, но усмивката широка.
Мащехи от запад за сирачета гавроши, а от изток само чакат ни с ядрени галоши. Добиват шистов газ и хилят се американци. Убиват "нежно" нас, за да превърнат ни в индианци. Годините са сито, героите са кюлче. Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче. За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов. Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се) Чета ти стиховете, Христо и настръхвам и бавно страховете в джоба си ги пъхвам. Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти, а те с лъжи пак пълнят редовете - "популисти". Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките. На пода са ви шийките, робуват на хартийките. Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости! Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!
Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки. За теб в жарта ше стъпа, наследници сме преки на Аспарух и Крум душата ми пристава. Където и да съм, кръвта вода не става. За назе кой умрял е, аз винаги ще помня. България Граал е, а скита се бездомна. До теб оставам буден в кошмара на пророка. Живота ми е труден, но усмивката широка.