Дъждът вали, вали като преди, пълзи и тънко дращи по стъклата, а аз и този път оставам прав във тъмнината. Като светулка плахо премижа една цигара някъде далече и аз дочувам шепот на жена, която тръгва, тръгва вече.
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка, която сгънах на шега над някаква дъждовна локва, а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш - дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.
Сега вали, вали дъждът по прозореца, от вестник стар изрязвам стих с много, много болка и препрочитам на глас как търси бряг в море от хора и дъжд книжна лодка.
Дъждът и този път вали, вали, пълзи и дращи по стъклата, а аз запалвам клечка от кибрит във тъмнината. И само тази малка светлина, изгаряща до болка във ръката дано покаже пътя към дома на лодката и на жената.
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка, която сгънах на шега над някаква дъждовна локва, а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш - дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.
Сега вали, вали дъждът по прозореца, от вестник стар изрязвам стих с много, много болка и препрочитам на глас как търси бряг в море от хора и дъжд книжна лодка.