Богдана Карадочева и Стефан Димитров - Остаряваме бавно | Текст песни

• Тексты песен
• Богдана Карадочева и Стефан Димитров
• Остаряваме бавно

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

Вече май наближавам 35,
а все още минавам
за един млад поет.

Едно старо момиче
почва в мен да личи.
Със опънати нерви,
с уморени очи.

Обяснима развръзка
и естествен процес.
Утре сутрин ще станат
синовете ни в 6.

Тоз обелил коляно,
оня пукнал глава.
Викат, плачат, разпитват,
за това и това.

Тоз обелил коляно,
оня пукнал глава.
Викат, плачат, разпитват,
за това и това.

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

И ни връзват жестоко,
със желязно въже.
Хищни малки момчета,
страшни малки мъже.

Погледни ме, не гледай,
все към тях, все към тях.
Ах, отдавна забравих
тази думичка: Ах!

Остави ги самички
тази вечер поне.
Ние имаме още
колене, рамене.

Ние имаме още,
свита в нас на кълбо,
една зла, упорита,
остаряла любов.

Ние имаме още,
свита в нас на кълбо,
една зла, упорита,
остаряла любов.

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

Остаряваме бавно,(2)
неусетно почти.
Много видимо аз (2)
по-невидимо ти.

Богдана Карадочева и Стефан Димитров еще тексты